Същност и употреба на лупата 

Лупата е оптичен инструмент, който се поставя пред очите, и е предназначен за наблюдение на малки предмети. Представлява двойно изпъкнала събирателна леща или комбинация от няколко лещи с малко фокусно разстояние (от 1 до 10 cm). Лупата е едно от най-често срещаните приложения на събирателните лещи.

С помощта на лупа се увеличава значително ъгълът на зрение. Предметът се намира между лещата и фокуса, а окото наблюдава образ, разполагайки се близо до лещата. Лъчите от изображението попадат в окото под по-голям пространствен ъгъл. Така се постига увеличаващото действие на лупата.

Основните параметри на една лупа са нейният диаметър и фокусното и разстояние. Фокусното разстояние представлява разстоянието до мястото пред лупата, където светлинните лъчи, минали през нея, се събират в точка. Лупата може да се монтира на статив за достигане на определена височина над обекта или да бъде с дръжка за удобно хващане с ръка. Тя е оптичен инструмент в научните лаборатории и помага в работата на часовникари, бижутери и криминалисти. Лупи ползват за хобито си хора, които бродират или колекционират пощенски марки и дребни предмети.

Разделителната способност на лупата представлява най-малкото разстояние между две точки на предмета, които все още се виждат разделени. За човешкото око съществува и ограничение на разделителната способност по цвят. Ако една светла област стане прекалено малка, човешкото око я вижда като светла точка, но вече не може да различи нейния цвят. Ако обаче тази малка област бъде наблюдавана под лупа с увеличение, цветът започва да се вижда.

Приложение на лупите с различно увеличение:

1. 5x – часовникарска лупа за обекти с дебелина до 10 mm;
2. 6x – лупа за сортиране на диаманти;
3. 10x – бижутерска лупа за оценяване на диаманти;
4. 20x – за търсене на малки включения в скъпоценни камъни.